Ето ме отново в час по математика.
Тялото е тук, а духът витае.
Мисълта ми скита в друга проблематика,
а сърцето пак не спира да мечтае.
по-цветна е мечтата от истинския свят
и по-

Сигурно съдбата така е преценила.
Чудя се дали късмета ми на друг е подарила,
дали някой, някъде сега
съзрява след дъжда красивата дъга
А може би късмет не ми е нужен
и трябва сам сама да премина моста въжен
Ще падна ли, не зная, нито много ще се чудя
зная само моста, за да бъде здрав трябва много да се трудя

So much time wasted
that many dreams gone
First kiss never tasted
it's not like I'm a stone.