Лекарства

Пием хапчета, когато ни боли корема
и сърбаме с пълни лъжици сироп против хрема.
Има лечение вече за всяка болежка,
за счупена кост, за лекарска грешка.
Но пропускът най-голям на нашия век
е липсващият за сърцето лек.
Няма и лекарство за очите сълзящи,
нито за тръпките по гръбнака пълзящи.
А ние продължаваме да лекуваме телата
без да осъзнаваме, че болна е душата.

Зима

Тихо безмълвното страдание
се сливаше с безшумния трамвай ,
и птичките дори и с нежелание ,
поставяха на песните си край.
Дали имаше загатнато послание
в тишината на безшумния трамвай
или трябваше да разберем това мълчание,
като немият вестител на самият рай

Недей плачи, Българио

Страдам, о народе мой
страдам за съдбовния ти плен,
че сега след турския ярем,
ти поробен си от свой.
Безстрашието течеше в твойта кръв,
а свободен телом, влачиш тежките окови,
алчен дявол ли душата ти отрови,
че под камшика днес си пръв.
Налага се да бягаш, о народе мой,
че явно сила не достига
но ако ти не счупиш здравата верига
питам, то тогава кой.
Потърси в миналото славно
не бъди хулител, а пък патриот
знам, че искаш справедлив живот,
а не преживяне безправно.

Приятели

Вили
За верния другар.
За фара в морето.
За неописуемия чар.
За звездите на небето.

Ива
За сръчните ръце.
За строгия морал.
За невинното сърце.
За изправянето след провал.

Силви
За силата на човека.
За писмата любовни.
За съдбата нелека.
За сълзите отровни.

Мими
За душата на детето.
За кафявите очи .
За тъгата на сърцето.
За стаените мечти.

Диа
За неутолимия глад.
За крилата широки.
За големия свят.
За многото насоки.

Теди
За потискащото общество.
За смразяващия страх.
За живота като тръжество.
За заразителния смях.

фифо
За пианото, което никога не спира.
За мелодията, която никога не спи.
За духа, който не умира.
За твореца, който винаги твори.

За приятелите винаги до мен.
За обичта, която в очите ми гори.
За глава наведена в поклон свещен.
За човека, който ви благодари.

21 век

Отдавна искам да направя признание,
но римите не са точно моето призвание.
И нека този увод бъде ваше оправдание
да не изпадате на грешките ми в съзерцание.
Ще ви говоря тука за образование, за старание
и за познание. И за липсата на желание
да бъдем трезви и в съзнание.
21 век думата послушание остава
само далечно предание,
а даскалското пожелание за образование
ще бъде ехо и стенание
в призив на внимание.

Черни дрехи, черен грим
поглед мрачен и зловещ
с жест скокоен, предвидим
палеше поредна свещ.

Загубила последната надежда
търсеше я в пламъка горещ
и очите без да свежда
държеше здраво восъчната свещ.

Притихнала, плаха с голямо старание
стискаше силно пламтящата вещ
и на времето без да обръща внимание
гледаше празно църковната свещ.

Весела Коледа

Звездна нощ и улички обвити в злато.
Тротоарът сив сега покрит е с пухкав сняг.
А във въздуха се носи чувство свято
и времето дори забавило е своя бяг

Бели, нежни, бляскави снежинки
спускат се надолу всяка с танц различен
и тъй летейки тези перушинки
правят този миг така фееричен.

А хората вървят усмихнати, красиви,
обвити в топли, мекички кожухчета
и чувстват себе си щастливи,
защтото в тях сега се крият
коледните духчета.