Страдам, о народе мой
страдам за съдбовния ти плен,
че сега след турския ярем,
ти поробен си от свой.
Безстрашието течеше в твойта кръв,
а свободен телом, влачиш тежките окови,
алчен дявол ли душата ти отрови,
че под камшика днес си пръв.
Налага се да бягаш, о народе мой,
че явно сила не достига
но ако ти не счупиш здравата верига
питам, то тогава кой.
Потърси в миналото славно
не бъди хулител, а пък патриот
знам, че искаш справедлив живот,
а не преживяне безправно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар