Защо го търсим толкова далече
скитаме сами бездомници в света,
та то е тук пристигнало е вече
от нашето рождение ни чака у дома.
Във бащината къща, скрито в мрака
подминаваме го в някаква умора,
а то със вдигната глава седи и чака
да бъде някому опора.
И ний изгубили надежда и кураж,
когато видим щастие след пустотата
мислим си, че виждаме мираж
и хлопваме му под носа вратата.
