Майко мила колко сме цинични,
в главите ни са само проиви първични.
В ебати филма сме се вкарали, в ебати и сюжета
яко ни тресе, май още пубертета.
С псувни на майка и храни се мажем
май не ни остана нищо умно да си кажем.
Вместо да помагаме, мислим си за мъст
и се поздравяваме със среден пръст.
В безредици жестоки на етническо деление
без кауза или идеал се бори умното ни поколение
И държавата ебати с благородното си дело
вече София я няма, има само грозно село.
И пак народа страда с управлението пиявица
и нии едвам преживяме в бедната държавица.