21 век

Отдавна искам да направя признание,
но римите не са точно моето призвание.
И нека този увод бъде ваше оправдание
да не изпадате на грешките ми в съзерцание.
Ще ви говоря тука за образование, за старание
и за познание. И за липсата на желание
да бъдем трезви и в съзнание.
21 век думата послушание остава
само далечно предание,
а даскалското пожелание за образование
ще бъде ехо и стенание
в призив на внимание.

Черни дрехи, черен грим
поглед мрачен и зловещ
с жест скокоен, предвидим
палеше поредна свещ.

Загубила последната надежда
търсеше я в пламъка горещ
и очите без да свежда
държеше здраво восъчната свещ.

Притихнала, плаха с голямо старание
стискаше силно пламтящата вещ
и на времето без да обръща внимание
гледаше празно църковната свещ.

Весела Коледа

Звездна нощ и улички обвити в злато.
Тротоарът сив сега покрит е с пухкав сняг.
А във въздуха се носи чувство свято
и времето дори забавило е своя бяг

Бели, нежни, бляскави снежинки
спускат се надолу всяка с танц различен
и тъй летейки тези перушинки
правят този миг така фееричен.

А хората вървят усмихнати, красиви,
обвити в топли, мекички кожухчета
и чувстват себе си щастливи,
защтото в тях сега се крият
коледните духчета.

Образованието е злато

Животът ми отмина в тая пуста класна стая,
часовете все започват и приключват в безкрая
Учителите зли и хищни, бойни птици
от тях не можеме дори на сън да видиме шестици.
Цяла нощ купон, не мигнах и минута,
а даскалката сутринта под носа учебник ще ми бута
Нервира ми жестоко, застанах в бойна стойка,
а тя погледна ме спокойно и ми писа двойка.
Омръзна ми, и ето ще бягам от училището тъпо
макар да знам, че утре ядът ми ще излезне скъпо.