Зима

Тихо безмълвното страдание
се сливаше с безшумния трамвай ,
и птичките дори и с нежелание ,
поставяха на песните си край.
Дали имаше загатнато послание
в тишината на безшумния трамвай
или трябваше да разберем това мълчание,
като немият вестител на самият рай

Недей плачи, Българио

Страдам, о народе мой
страдам за съдбовния ти плен,
че сега след турския ярем,
ти поробен си от свой.
Безстрашието течеше в твойта кръв,
а свободен телом, влачиш тежките окови,
алчен дявол ли душата ти отрови,
че под камшика днес си пръв.
Налага се да бягаш, о народе мой,
че явно сила не достига
но ако ти не счупиш здравата верига
питам, то тогава кой.
Потърси в миналото славно
не бъди хулител, а пък патриот
знам, че искаш справедлив живот,
а не преживяне безправно.

Приятели

Вили
За верния другар.
За фара в морето.
За неописуемия чар.
За звездите на небето.

Ива
За сръчните ръце.
За строгия морал.
За невинното сърце.
За изправянето след провал.

Силви
За силата на човека.
За писмата любовни.
За съдбата нелека.
За сълзите отровни.

Мими
За душата на детето.
За кафявите очи .
За тъгата на сърцето.
За стаените мечти.

Диа
За неутолимия глад.
За крилата широки.
За големия свят.
За многото насоки.

Теди
За потискащото общество.
За смразяващия страх.
За живота като тръжество.
За заразителния смях.

фифо
За пианото, което никога не спира.
За мелодията, която никога не спи.
За духа, който не умира.
За твореца, който винаги твори.

За приятелите винаги до мен.
За обичта, която в очите ми гори.
За глава наведена в поклон свещен.
За човека, който ви благодари.