Хайку

Стой! Недей!                                     Художник, муза и сън
Вратата се тряска сега                       дъга и спомен един
     останах сам.                                            аз съм сляп.

Доматите,                                           Ангелът бял
на бялата стена са                              в черната вечер реши  
ще правя салата.                                 искал да се къпе.  

Съдба, комин и есен, сняг               Жена и мъж, дете
навън седяхме двама                        сами в стая
             тука.                                       ох, колко хубаво.

Сонет

Сърце, копнеж и рамо
стои войникът ням,
а младата жена сковано
изплаква своя срам.
На пост стоял почти година
изненадващо прибира се веднъж
и що да види-своята любима
в леглото с непознат за него мъж.
Куршум да беше щеше да е леко
да усети, вместо тая гледка тук
"Защо кървиш сърце проклето
тя просто веч обича друг."
Любовта да знаеш, че е тежка,
а ти си просто малката и пешка.

Чудо ще е тази Коледа дори,
за подаръци да имам аз пари.
Всичко се обърка изведнъж
и не ще да го отмие първият пороен дъжд
Семейството разбито, училището пас,
приятели що годе има между нас.
Зимата е тук, но снега не идва пак,
и само аз го чакам като пълния глупак.
Наопаки е всичко в главата
и нямам почва под краката
от толкова въпроси и дебати
с отговори непознати.
Мислите ми скитат се без път
сякаш им е малък мозъчният кът
и все се блъскат да излязат там
в безкрайния мисловен океан
Усилено опитвам да ги събера,
че как без тях подаръци ще избера.
Това ми е проблема. Помогнете!
 Как да се оправя? Моля ви, кажете.

С Вас заспивам всяка вечер
и Вас сънувам през нощта
С Вас се будя всяка сутрин
и с Вас ще бъда през деня.
Дори когато слънце озари ме
и приветства ме с лъча си пръв
в умът изниква вашто име
и сърцето пълни се с кръв
Дочувам песента на птичка
докато вървя по улицата към града,
но се спънах в една тревичка
и на земята паднала стоя
И там дори, отново Сте ми в главата
на вместо птичка чувам нечии глас
и започнах да се взирам в росата,
молейки да видя Вас.
Сама накрая тръгвам с наведена глава
и сама ще си отида аз отново у дома

Dedicated to Him

I think about you all the time
I think of you but not in rhime
I want to tell you how dull you are
but witness heaven it's way to far
I would give my life to understand
what you thought and what it ment
You do some things i can't difine
you make a gesture than you cross the line
What am I to you?
What are you to me?
I guess in time we'll see

Ангел

Седях в столовата и гледах смутен
луната тъй пълна на небето над мен.
Изведнъж появи се ангелът бял,
той погледна ме каза, че всичко видял.
От свода небесен тъгата съзрял
и по-бързо от песен при мен долетял.
Той ми разказа тихо друга, една тъжна,
човешка и трудна съдба.
Този човек не далече живял
и сам в момента, самичък стоял.
Както по чудо появил се пред мен
белият ангел отлетя окрилен.
И казал не много, но достатъчно той
аз помахах с мъка на приятеля свой.
Напуснал столовата и тъмното небе
аз погледнах към Луната и почувствах се добре.

Посвещение

Пожелах този, който не можех да имам да имам.
Пожелах този, чието сърце вече беше заето.
И умрях в момента в който осъзнах, че влюбен не в мене гледа той.
Чувството разяждащо душата, дълбае моето сърце,
когато видя как изпива с поглед той не моето, а нейното лице.
Но всеки път излизам с усмивка убеждавайки се, че ще съм добре.
Отивам там и виждам нея чакаща съвсем сама.
И виждам там в дъното на коридора той стой.
Надеждата минава през сърцето и потрепнала за миг
аз се чувствам вдъхновена.
След 60 секунди с точност, аз поглеждам не през розова дъга
и го виждам гледа нея стоящата съвсем сама.