Ангел

Седях в столовата и гледах смутен
луната тъй пълна на небето над мен.
Изведнъж появи се ангелът бял,
той погледна ме каза, че всичко видял.
От свода небесен тъгата съзрял
и по-бързо от песен при мен долетял.
Той ми разказа тихо друга, една тъжна,
човешка и трудна съдба.
Този човек не далече живял
и сам в момента, самичък стоял.
Както по чудо появил се пред мен
белият ангел отлетя окрилен.
И казал не много, но достатъчно той
аз помахах с мъка на приятеля свой.
Напуснал столовата и тъмното небе
аз погледнах към Луната и почувствах се добре.