Когато...

Когато няма в какво да вярваш и светът обърнал ти е гръб ,
когато всичко се разпада и останала е само скръб,
когато щастието угасва и остава само мрак
когато няма на земята ни приятел, нито враг
когато трудно ти е да живееш
когато нямаш сили да се смееш,
когато болката ти е голяма
когато лек за нея няма
когато всичко струва ти се доживотно
когато и сърцето чувства се самотно,
тогава плачеш, молиш се , крещиш
тогава скачаш, риташ и не спиш
тогава криеш се, скърбиш
тогава знаеш, но мълчиш
тогава трябва сам да продължиш
тогава тръгваш и вървиш
тогава болката търпиш
тогава няма кой да обвиниш
тогава никому не можеш да се довериш
тогава всичко в душата си таиш
опитвайки се себе си да съхраниш.