Посвещение

Пожелах този, който не можех да имам да имам.
Пожелах този, чието сърце вече беше заето.
И умрях в момента в който осъзнах, че влюбен не в мене гледа той.
Чувството разяждащо душата, дълбае моето сърце,
когато видя как изпива с поглед той не моето, а нейното лице.
Но всеки път излизам с усмивка убеждавайки се, че ще съм добре.
Отивам там и виждам нея чакаща съвсем сама.
И виждам там в дъното на коридора той стой.
Надеждата минава през сърцето и потрепнала за миг
аз се чувствам вдъхновена.
След 60 секунди с точност, аз поглеждам не през розова дъга
и го виждам гледа нея стоящата съвсем сама.