Любовта е да летиш и крилата си в полет ти на друг да подариш.
Но любовта боли и останал без крила не можеш сам да се спасиш.
Паднал сякаш в бодли чакаш някой с който болката да споделиш.
Чакаш дълго, но надеждата е там в ухото нежно ти шепти, че няма да останеш сам.
И идва ден, в който ще бъдеш в клопка ти пленен.
От мъка и умора ти надеждата ще умъртвиш,
но вместо в затвора вкаран да лежиш ти отново се опитваш да летиш.
От високо скачаш с една молба и изпълнена ще бъде тя,
когато някой в полет подари ти своите крила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар