Когато буря жестока има и светкавици безброй.
Мисля си как бих могла с рима да опиша аз живота свой.
Та гледах празно падащите капки в този сив и мрачен ден
и многото чадъри приличащи на шапки,минаващи под погледа ми ледено студен.
Чудех се на хората отдолу,дали ще мога аз да ги спася
дали с топлота и слънце ще мога техния живот да украся
Но само сините искри на мълниите едноцветни
припомняха ми  дълги, морски дни и спомени заветни,
и тук животът ми дори и в рима не би могъл да украси
тези сиви скучни хора, камо ли да ги спаси.