Чувство непознато и плашещо обзе
с ужас и уплаха изцяло моето сърце.
Клета, бездиханна останала сама,
потънала в мрака, обгърната от страх
с усилие безмерно в непрогледната тъма
опитвайки да дишам, аз вдишвам от праха.
Ни глас, ни реч, ни песен чувам но уви
аз чувам моите мисли спускащи се на тълпи.
Страничен наблюдател на илюзии безброй
в собствената ми глава се сипеха в порой.
Като куче подивяло с поглед разярен,
единствен изход търся за духът ми несломен.
Отломки изгорели, през пепел и през дим
помощник ми остана единствен споменът любим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар