Сезони

Тогава беше зима
белота обгръщаше света ни сив
и във всяка бяла преспа рима,
с която се описваше сезон красив.

Тогава беше пролет
дъждовете тъкмо бяха спрели,
птичките в своя полет,
а цветята разцъфтели.

Тогава беше лято
и слънцето с лъчи гореше
в зенита си с небето слято,
дори леда под него се топеше.

Тогава беше есен
листата губеха зелената си младост
и като закъсняла, тъжна песен
отнемаха последната ни радост.

"Тогава" вече няма да се случи
сега съм там, където няма топлина
"тогава" той започна, "тогава" и приключи
животът в пълната си светлина.