Балът

   Вече беше време. След четири години чакане, моментът беше настъпил. Всяка от нас го бе очаквала с нетърпение, бе броила дните до настъпването.
   След толкова години прекарани заедно и безкрайно много време, в което укрепвахме приятелството си, сега ние бяхме колкото щастливи и горди със себе си, толкова и уплашени, защото усещахме приближаващата раздяла, а с нея и промяната.
   Ние, четирите момичета, бяхме много еднакви и същевременно корено различни една от друга. За бала беше наета лимузина за нас и когато колата спря пред двора на училището, Диа беше първата, която излезе от нея. Тя бе обула великолепни високи, лилави сандали. Камъчета блестяха по закопчалките им, а те сами по себе си се преливаха във всички нюанси на люляка през пролетта. Роклята и също с цвета на люляк, но нежен и блед, по нищо не отстъпваше на виоките обувки. Къса и прилепнала по тялото в началото, надолу тя се разкрояваше, обгръщайки краката и като пеперудени криле.
   Мими слезе веднага след Диа. Тя беше заложила на съвсем различни тонове. Нейните обувки бяха розови, откраднали сякаш цвета на бузите на смутено дете. Семпли, но запомнящи се, те те караха с нетърпение да погледнеш нагоре, за да видиш елемента, който щеше да завърши тоалета - роклята.Тя също беше къса, но за сметка на това ефирна и елегантна. Без презрамки, тя подчертаваше нежния врат и позволяваше на косата да се спуска като коприна по гърба на притежателя й.
   Силви не бързаше да слезе. Тя спусна двата си крака, обути в прелестни дванадесет сантиметрови черни токове и стъпи грациозно на земята. Обувките и завъртаха каишките си по такъв начин по краката й, сякаш бяха изляти специално за нея. Тюркоазеена феерия покриваше тялото й. Роклята беше къса и прилепната отпред, но отзад беше дълга и олицетворяваше мечтата на всяка малка принцеса. 
   Последна, но не и по важност, от лимозината слезе Алекс. Обувките и също с ток, не особено висок, но достатъчен, за да направи краката и дълги и красиви, бяха черни и простички без капси или камъчета, но това по никакъв начин не ги правеше по-малко невероятни. Роклята и дълга падаше над тях като балдахин над сребърно легло. Тя беше черна, без презрамки, но изключитленото в нея не бе цветът, нито кройката, а панделката с цвят на алена мак, вързана през кръста, придаваща на поклята необикновения и облик.
   Слизането на четирите момичета даде начало на нов живот и безброй незабравими приключения.