Като ярък лъч в пълен мрак,
сърцето през ума наднича пак,
то сън съдбовен всяка нощ сънува
и нежни думи в него си бълнува
как влюбено мечтае си сърцето
за дълъг залез край морето,
но разумът не му го позволява
обич да дари на никого не дава
Като глава наведена над беззащитно рамо
умът опитва се да го предпази само.
Няма коментари:
Публикуване на коментар